Подаръци и играчки за мъже от 3 до 103 години!

1:32 Серия гръко-персийски войни. Пелтаст. Комплект № 7

Да служи в отрядите на пелтастите означаваше за воина да е изключително смел. Ако хоплитът можеше да разчита на масивен щит, броня и подкрепата на своите другари за защита, тогава пелтастът беше защитен в битка само от скоростта на краката си. Дори ако първоначално хоплитът беше колеблив, след това, притиснат и подкрепян от всички страни от смелите си другари, той сам придоби смелост, но пелтастът, оставайки един на един с врага, можеше да разчита само на себе си. Тъй като първоначално службата като пелтаст не изискваше никакво специално оборудване, тогава всъщност всеки смел човек можеше да отиде в този вид лека пехота, защото за решаване на тогавашните бойни мисии, пред които се изправяше пелтастът, беше достатъчно понякога просто да избере тежък камък. Това, заедно със стрелите и стрелите, беше напълно достатъчно, за да внесе известно объркване във вражеската формация и да го накара да потрепери. Дълго време ролята на пелтастите на бойното поле беше ограничена до това, но с течение на времето всичко се промени и пелтастите напуснаха ролята на подпомагане на пехотата и започнаха да преобладават на бойното поле. Началото й е поставено от Клеон, атинският командир, който побеждава и пленява непобедимите дотогава спартански хоплити със силите само на пелтасти по време на Пелопонеската война през 425 г. пр.н.е. И доминиращата роля на пелтастите на бойното поле беше одобрена най-накрая от Ификрат, друг атински командир. Ификрат, след като внимателно проучи особеностите на военните дела от онова време, добави истинска стойност към индивидуалното обучение на пелтастите, координацията на техните действия и високия боен дух. И въпреки факта, че наемането на пелтаст и разходите за неговото обучение станаха по-високи от тези на хоплитите, ефектът не отне много време. Ификрат побеждава спартанските хоплити два пъти със силите само на пелтасти, а методите му за битка с пелтасти са възприети от такива велики генерали от древността като Епаминонд, Филип Македонски и Александър Македонски, негов син.